Мобилни оператори. И офисите им. И партньорите им. И техните „продавач консултанти“. Най-вече последните. Да си платиш сметката на каса е предизвикателство. Рисковете са (подредени в степен на щета)
- Загуба на време в непрестанно отказване на оферти тип „специално за вас“;
- Минаване на „дребно“ – казват ви „случайно“ по-висока дължима сметка (ако не сте проверили и не си погледнете касовата бележка даже няма да разберете)
- Закупуване на продукт и/или услуга, които или не отговарят на това, което са ви зарибявали или не са толкова изгодни, или носят след себе си солидни сметки в месечни абонаменти.
При всички положения – в най-добрия случай минавате със загубеното време. Тук е момента да подкрепя всякаквите варианти за безкасово плащане на сметки (интернет, банков път и тн).
Ако пък, ще сключвате или прекъсвате някакъв договор следват най-големите приключения. Ето малка част от нещата, които ме изнервят при подобни посещения. Ето как протича плащане на сметка:
А: - „Добър ден. За плащане на сметка?“
K: - „Кажете си номера.“ – троснато и евентуално с пренебрежителен поглед.
А: – „08\d{8}“ – чинно отговарям.
К: – „Явор Янков, нали. Тука виждам, че сте достигнали ниво за специален подарък от нас – ето това устройство тук е за вас.“ – показвайки ми 3G USB донгъл увит в панделка, за по-силен ефект.
А: – „Аз нямам нужда от него. Колко ми е сметката ?“ – хрърлям бърз отговор, знаейки подлите намерения в това мило предложение.
К: – „Ама как така? Това е вашия подарък. Плюс това е много удобно. Не е като домашния интернет само във вас да го имате.“ – продължава облъчването от подло симпатичната служителка.
А: – „Не не го искам. Ползвам същата услуга на друг оператор. Тук съм за сметката.“
К: – „xx.xx лв“ – горе долу обичайната сметка. – „А вие ползвате лаптоп, нали. Имаме много добри предложения за Вас – може да разгледате. И с тях предлагаме изключително изгодни оферти за лизинг.“ – продължава напористата продавач-консултантка!
А: – „Имам си лаптоп. По-всяка вероятност по-хубав от тези, които ми предлагате.“ – плащайки, и вече крайно изнервен.
К: – „Жалко “ – само не знам за кого?!? – “ доволни ли сте от вашия домашен телефон?“ – естествено ако тук попитам защо се бави толкова, отговора ще е системата ми е бавна.
А: – „Не ползвам домашен телефон.“ – просто гледам да отговоря колкото се може по-бързо на скучната викторина.
К: – „Е вие може да не ползвате, но родителите ви сигурно ползват. Вие знаете ли колко скъпо ви излиза?“
А: – „Мен не ме интересува колко скъпо излиза нещо, което не ползвам – всеки си прави сметката за него си. Нямам нужда от тази услуга, моля ви, просто искам да си платя сметката и бързам.“
К: – „Все пак да знаете предлагаме ….“ – дори робот биха могъли да го програмират по-добре да се държи. След като си изрецтира офертата получих касовата си бележка.
А: – „Лек ден!“ – взимам бързо бележката и по най-бързия начин изчезвам. На път за към изхода:
К: – „Може да разгледате и промоцията ни на фотоапарати …“ – вече не бях в магазина.
Съответно и подновяване на договор (съкратен вариант, тъй като забравих вече подробностите): Влизам в съответния офис(по-модерна дума за магазин в тези среди). Посреща ме нахален продавач-консултант.
К1: – „Добър ден. Телефонче ли си търсите? С нещо да ви помогна.“
А: – „Добрър ден. Искам да си подновя договора.“
К1: – „Заповядайте при колежката.“ – отряза ме набързо и се лепна за други, които влезнаха след мен. Явно на този специализацията му беше „омайване на клиенти, при избор на мобилен телефон“. Изчаках супер заетата служителка да си довърши нещо(сигурно пасианса, тъй като нямаше други кленти).
К2: – „Какво искате?“
А : – „Да си подновя договора. Номера е 089…….. Явор Янков“
К2: – „Изчакайте малко … да вашия договор е за подновяване. Елате да ви покажа нещо.“ – и изведнъж тръгна към другата, част на магазина – искам, не искам отидох.
К2: – „Сега мога да ви предложа ето този телефон с отстъпка. Страхотен модел, (някакви неща – не я слушах изобщо)“ – показвайки ми някакъв телефон.
А: – „Нямам нужда имам си.“ – кратък и явно не достатъчно ясен отговор.
К2: – „Ама как така няма да се възползвате от отстъпката. После няма да можете. Аз мога и нещо друго да ви предложа – какъв телефон имате в момента.“
А: – „HTC Hero“ – показвам си телефона. Тогава все още беше най-доброто, което може да се намери в по-известните магазини. Поне консултантката знаеше или имаше идея какво е Android:
К2: – „Ами аз не мога да ви предложа нещо по-добро. iPhone искате ли да имате ?“ – последен опит.
А: – „Не.“
К2: – „Добре, дайте да оправим договора.“ – най-после. Взе ми личната карта, попълва някакви неща, уточнихме новия договор и…
К2: – „За 2 години, нали?“
А: – „Ааа не, за една.“ – категоричен договор.
К2: – „Не е добра идея. Това е промоционално предложение и е много изгодно. Догодина сигурно няма да го има … но вие си решавате“ – добър опит, но не и за някой мислещ.
А: – „Добре, ако не дойда догодина, договора автоматично ще се преподпише като същия за същия период. Ако няама по-изгодно предложение просто няма да дойда и пак ще съм си на същото, не е ли така ?“
К2: – „Амии … да.“ – погледа й – priceless 
За щастие последния въпрос. Разпечатване, подпис – айде чао.
И това са само две случки отпреди няколко месеца. След тях вече не съм плащал сметка на каса. И се чувствам по-добре.
Редакция: Нямах намерение да публикувам това. Но следния SMS ме накара:
Samo sega, zapoviadaite da poluchite svoia podarak – bezplaten 3G connect center po programa GENERATION v magazin GERMANOS – novia Mall Carfur (Carigradsko Shose 115, sreshtu okrujna bolnica). Tarsete Antoaneta Veleva
Нищо не цензурирах от горното съобщение, нарочно – тъй като това си е нахалство на дребно. И не е първия подобен SMS, който съм получавал. Преди ми се и обаждаха,а въпросните „подаръци“ не са никакви подаръци, а някакви промоции на Глобул, които така или иначе се предлагат за нови и текущи абонати. Та бъдете активни потребители и не се поддавайте на подобни манипулации.
И все пак малко помислих – и рекламата освен, че е смешно неподредена, наивна и прочие – както всички писания на разни врачки и екстрасенси е неадекватна и противоречива. Ако приемем, че ясновидството съществува – какво следва да е качествено и некачествено такова ? Как се определя, кое е качествено ? Ако винаги се сбъдва – за какво ни е да знаем какво ще се случи като не можем да го променим ? И ако все пак можем да променим каквото ни е „писано“ и не се сбъдне предсказанието – то качествено ли е било или не? Най-жалкото е, че когато човек е отчаян надали изобщо се замисля за подобни неща. Хваща се за сламката надежда, и от уязвимостта му се възползват разни шарлатани, които печелят от човешкото нещастие и надежди.
